Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.09.2010 23:18 - Време разделно (07. 12. 1994 г.)
Автор: uragannnn Категория: Поезия   
Прочетен: 602 Коментари: 0 Гласове:
2



image

Време разделно

Ден след ден съзирам това,
малко по малко дави ме в плен,
като дъжд се сипят мерзки слова
и покриват всичко с горест и тлен!

Ей, вие, хора -- толкова много,
а всеки живее за себе си сам,
не стига ли дето отрекохме Бога,
а живеем сега за хорския срам!

Каквото сториш -- мярка велика:
"Ще се хората смеят, недей!"
а години, векове Той ни е викал,
а те мърморят:"Ще умираш --живей!"

Вие, зрелите, с навици хора,
те ви погубват и бавно изсмукват,
мъкнат проблеми, тревоги, умора,
а сълзи само от яд и лъжа рукват!

Имате кръв примесена с жлъчка,
тъпчете святото, малкото нещо,
поругавате чистото с клюки и глъчка
и от полъх правите буря зловеща!

Не ви ли познавам -- нали съм от вас,
нали съм живял сред и за вас,
нали с уплаха запирал съм глас,
нали съм се крил от Съдният час!

Живели сте толкоз -- десетки години,
а мислите също като пънове гнили,
всичко за плюсък и кяр ви се чини,
за пари бихте и дома си взривили!

Е, ей ги ваште идеали,
цял живот сте им отдали --
жената, децата, манджа, колата,
къща-палат и най-важно -- парата!


Уж сте живели години с надежда,
за живот по-добър -- охолство, уют,
а този стремеж така ви изцежда,
че отвътре прилича на мрачен приют!

Купуваш, печелиш, купуваш и пак,
вещи и прочие -- на сърцето окови,
за още и още -- от сутрин до мрак
и после ламтиш за "идеали" по -нови!

Проблеми безброй -- едва ги пребориш,
в гърба те блъска твоята злоба,
раздавана щедро -- когато говориш
и цениш човека по туй що е в джоба!

Щом пък закъсаш, теглиш по майна,
на шефа, цените, късмета, света
и към спирта поглеждаш, ужким случайно,
да удавиш това, но се давиш в леда!

В леда на своето грешно сърце,
в леда от лъжи и маски железни,
в леда от гаври и подли ръце,
в леда от демони и чувства любезни!

И що всичко гледате с еднакви очи --
бацил се не търси със телескоп,
затова ви Словото Вечно горчи --
звезди не се вместват във микроскоп!

Нали ви ли познавам, пред мене сте голи,
кой е толкова чист, че да каже:
"Вижте живота ми!" -- филм с много роли,
"Вижте!" но си стиска езикът продажен!

Срам те е, срам от минало "славно"
и си траеш, покрит от Времето с мрак,
обаче е време да ти стане "забавно" --
Исус да издуха от теб всеки прах!

Правда е думата , която ще съди,
тя е издирила в теб презрение, завист,
гордост, неверие, суета -- все присъди,
които си дал на ближния, прав си,
ти само, всички, други са грешни,
но скоро ще вкусиш от адът смърдящ
и ще молиш за милост с поклончета смешни,
но няма да има, лъжецо вонящ!

Виж се!

Мисъл в клетка, очи в пелени,
сърце под решетка, езикът вони,
е, има ли някой чист между вас,
когото да следвам, сега в този час?


Има ли, питам , но знам ви делата --
"Но ние искахме да научим децата,
да бъдем за пример, но нещо не стана,
нещо неусетно и здраво ни хвана!"

И нека попитам: Та какво ли ви хвана?
Освен грехът ви дълбоко стаен,
из сърцата лукави, правещи рана,
в наште младежки...  давай, плюйте ма мен!

"Защо говориш, младежо, така --
ние сме майки, бащи -- твоят корен
и защо подигаш срещу нас ти ръка,
грях е туй, от Бога говорен!"

Но преди да сте майки, бащи и наш корен,
вие сте хора, равни на нас
и всеки от вас е пред Бог отговорен,
но аз съм спасен, изповядах на глас,
че всичко в мен е пълно със злоба
и че кръвта на Исус и аз бих пролял
и че зорко бих лично пазил Му гроба,
да не възкръсне -- нека умрял,
там да стои Си -- аз да съм прав,
аз, човекът -- по-силен от Бога...
Изповядах бунта си и вратът си корав,
пред Него наведох и счупи ми рога!

И повярвах аз във безценната кръв
и в празният гроб на Божия Син
и се отказах да бъда все пръв,
пръв пред Бога и станах Му син!

И Той ме прегърна с любов безусловна
и ми прости и ми даде Живот
и ме изчисти от съвест виновна
и разчупи маски и всеки хомот!

А ти? Ти какво ли си признал?
"Всеки греши, но аз съм добричък!
Това ли е само, а, жалък парцал,
мазен от грях или го отричаш?

И защо ли когато си нещо признаваш,
все търсиш накой да те съжали
и имали някой, когато му даваш
и после от туй да не те заболи?

Съжаление търсиш -- за удобства, лъжи,
кражби и блудства, родени в сърцето,
затуй ли признаваш, а Богът тъжи,
че пак се опитваш да метнеш Небето?

И твойта прехвалена към мене любов,
прилича на блато с лице на поляна,
егоист, егоист си, пресметливо-суров
и искаш поклони за нея в замяна!

И време разделно в очите те гледа:
"Избирай, грешнико, свойта съдба --
или Исус със кръвта във победа,
или Сатана с "гордостта-свобода"!

07. 12. 1994 г.
25. 01. 1999 г.


Тагове:   манджа,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: uragannnn
Категория: Поезия
Прочетен: 987205
Постинги: 711
Коментари: 307
Гласове: 1468
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031