Изповед 7
(на чашка)


"Изгорихме досиетата -- щот лайната бяха много, та шашнаха дори ченгетата, коит" не верваха у Бого!

Първо бяхме информатори, за благото на партия, народ, ушите ни кат пеленгатори, дебнеха избрания Му род!

После вече резиденти, следяхме някакви особи, дето правят инциденти, що в църквите ни има роби!

Ми кво да има -- господари, сме ний, де власт получихме, другите сте, ръйш, в кошари, демек уфце, коит" изсмучихме!

Бре даваха ни две заплати, кой кат нас, кажете кой, че и часовници с позлати и вратовръзки все от сой!

Едната от църковните парици, а друга от Държавната хазна, щот бяхме си смирени ученици, на системата отричаща Христа!

А те и в лимузини са ни возили, образованийту осигуряваха, за квото други са"с тормозили, на нази на тепсия даваха!

Че даже пращаха в чужбината, туй тогава беши привилегия и там да душим за Родината, им беше хитрата стратегия!

Докладите прилежно пишех и имената, барабар с адреса, на братя и сестри... Въздишах, аз, но интереса клати феса!

Що конференции съм правил -- Вълните Нови,  Карандила, пари съм движел и поставил, основите на сгради под закрила!

Без закрила никой не прокопсва, във този свят на сенки и игри, де всеки гледа да"с докопсва, до имотя и големите пари!

Че как се прави телевизия, печатница или пък сграда, без агентската дивизия, да командва, ръйш, парада?

А вие, хлъц, овцете ристиенски, па вервайте на наште визии и плащайте си вносовете членски, да имаме за нашите капризии!

Библии с кашони съм продавал, безплатни беха, ама карай -- тогава тъй съм разсъждавал -- на лебо мекото набарай!

Държат ма с моите издънки, началниците в миналото ровят, затуй приех и нямам спънки, кога по черкви ме злословят!

Колко хора ний предадохме, в клещите  на 6-то Управление, затуй и летвите не ядохме, в главата в някое подземие!

Ами дърпахме се, няма спор, тя съвестта направи опитити, ама бъдеще, сакън, в затвор и за закуска яко сопите?

Е, не, ще пеем на ДеСЕ-то, Той Бог е Бог, ще пази Своите, а ний ще пазим Му църквето, като подпишем при копоите!
Бог ма призова, хълцук, за пастир, затуй на дявола гъза целувах, за да мога аз да бъда Пастор и туй на двамата слугувах...

Че времената беа очень сложни -- не стаа само с фанатизъм, кат Куличев... За да са възможни, църквите, бе нужен компромизъм!

И ний сме, чаткаш, тихите герои, които цяла Църквата запазиха, като форма, устав и устои, а душите на погром предадаха!

Без нас дося ей щяха да ви гонят, кат нелегалници и дисиденти, що казвате че служим  на Мамоня