Диалози от Книгата "БИТИЕ"
1.
Сътворението
" От пръстта ще те създам и Свойто жизнено дихание, именувам те Адам* -- владей над цялото създание!
Душа си жива, образ Мой -- подобие на Мен самия, създавам и помощник твой -- съответствие на теб самия!
И защото от мъжа бе взета, затуй жена* ще те наричам, във плът една ви е завета -- човек*, когото Аз обичам!
И ето, благославям ви, плодете и множете се, Земята обладайте и семената бива да ядете, но заповед ви давам, знайте!
Не бива да ядете от дървото, (което във градината поставям), за познаване на злото и доброто, единствено това ви забранявам!".



*Адам --  Човек, от еврейски "адама" почва, взет от земята
*Жена -- буквално от еврейски "мъжкиня"

2. 
Изкушението
"Истина ли каза Бог да не ядете, от всяко във градината дърво?" Да, каза: Непременно ще умрете, докоснем ли плода с добро и зло!
"Не, никак няма да умрете, но знае Бог, че точно във деня, във който плодовете му ядете, ще прогледнете... Аз хитра съм змия!
И щом познаете добро и зло, вий като Бога ще сте богове... Затуй не дава ви това дърво, а ваш Създател се зове!
Защо ви лъже и държи в незнание и уж ви люби, а пък забранява и как над цялото създание, ще можете тъй управлява?
Не сте Му роби -- Той ще зачете, волята ви, щом не Е тиранин, аз знам -- пред всички плодове, този именно ще ви нахрани!".


3.
Падението
"Наистина, дървото е добро, за храна, приятно за очите, желателно... Не може да е зло, ще вкуся, за да се наситя!
Вземи и  ти, Адам, опитай, нали е вкусно, права бе змията, яж и откъде вземах, не питай, помагам ти, нали съм ти жената!
Какво е туй?! Та ний сме голи, срамувам се, от мен се отвърни, съший листа, да се покрием, моля... О, Бог ни вика... Ти отговори!"
Адаме, где си, да говорим? " Скрит съм, от гласа Ти се уплаших, гол съм и какво да сторим -- срамуваме се от телата наши!"
А кой ти каза, че си гол? Да не си престъпил против Мен и да си свършил този произвол, от плода да вземеш забранен?

4.
Оправданието
" Жената, дето Ти ми я придаде, за другарка, тя вземала, първа и след туй ми даде, нея питай, що е яла!"
Що си сторила и тебе питам? "Змията ме съветва и подмами, та рекох плодовете да опитам, но "Спри!" не каза и мъжа ми!".
Затуй що, стори ти, змия, бъди, проклета между вси създани, от този ден корема си влачи и пръст устата ти да храни!
А днес поставям и враждата,  помежду тебе и жената -- Сина ще смаже ти главата, а ти ще Му раниш петата!

5.
 Проклятието
На тебе, жено, преумножавам, ти скръбта в бремеността и на мъжа ти подчинявам, желаното от твоята душа!
А понежи ти послуша нея, а Мен отхвърли, то земата, проклинам, дето ще живееш, бодли да ражда към храната!
Със пот ти хляба да ядеш, във скръб, дорде в пръстта, се върнеш и духа си предадеш, на Мен, що вдъхнах във пръстта!
Ето, че човекът вече става, като Един от Нас, за да познава, добро и зло, единствено остава и вечния живот да притежава!
Затова, Адаме, ви направих, дрехи кожени -- за голотата и Ева*, огнен меч поставих, в Едем* -- да не намерите вратата!


*Ева -- живот, майка на всички живи
*Едем - блаженство, рай

03 - 04. 11. 2013 г.
Прага