Човешкият Син

Посвещавам на нашия Господ и Спасител -- Исус Христос.
Благодаря ТИ, че дойде да ни потърсиш! Обичам ТЕ!


1.
ТИ слезе посред нас, да видиш Своето творение и във тяло -- като нас, да вкусиш глад и унижение!

А роди Се беззащитен и отглеждан от човеци и макар да Бе различен,  пак еднакъв на човеци!

И очите Ти видяха, слънцето, звездите и сълзите Ти соляха, на майка ТИ гърдите!

2.
Във душата ТИ засвети, любовта й, на прегръдки и стомахчето усети, топло млякото на глътки!

Гласът ТИ бил е сладък, пък мечтите -- детсколяшки а сънят ТИ бил е сладък  и играл СИ си със прашки!

Със ожулени колена, бягал СИ подир овцете и кръвта ТИ тъй червена, капала е във полето!

3.
Виждал СИ във Небесата, величието на Твореца, предусещал СИ Бащата и във СЕБЕ СИ Живеца!

И играл СИ си с баща си и СИ майка си прегръщал и безгрижно със деца СИ, чак по тъмното завръщал!

И със братята, сестрите, смокините сте деляли и знам, на рибите в очите, вий тъгата сте видяли!

4.
Позаяквал СИ, по мъжки и СИ правил лудории и откривал СИ задръжки  и срама от дивотии!

И от Тората СИ слушал, за Моисей на планината и сякаш СИ го слушал, както шепне към Бащата!

И затуй ли СИ останал, Ти след празника във Храма, във Дома Му си застанал,  три дни без татко и без мама?

5.
А потта ТИ е солена, веждите ТИ са космати, във рендето устремена, ТИ ръката трески млати!

И храната ТИ е вкусна и трудът ТИ -- изморяващ... ...Баща ти ТЕ напуснал, във смъртта си благославящ!

Сега СИ мъж, тъй силен и гърдите ТИ издишват, погледът ТИ е окрилен и ноздрите ТИ вдишват!

6.
Подочул СИ за Йоана и разбрал СИ, че е времето и Си слязъл край Йордана, да кръстиш СЕ -- за бремето!

И ето глас звучи Един, изпълва цялото творение: "Ти моят Си възлюбен Син и в Тебе, Моето благоволение!"

И като гълъб се явява, Духът Му Свят и Благ и на Тебе Той остава... ...Време е за Твоя враг!

7.
Четирсет дни и толкоз нощи, в пустинята сред зверовете, постиш, осамял и кльощав и ето, идват гласовете...

"Ако си Божи син, кажи, на камъните хляб да станат" Гладът в стомаха ТИ ръмжи, в очите образите мамят...

Не само с хлябът ще живее, човекът, но със всяко Слово, от Божиите устни... Миг немее и после пробва се отново...

8.
"Всички царства на света и славата им ще ти дам, падни в поклон" и гордостта, изригва в ТЕБ като вулкан!

Писано е! Го отсичаш, на Бога само да се кланяш и да служиш... докато изричаш, отнесен СИ на Храма, нямащ,

време да поемеш дъх... "Ако, си Божий син, ако, хвърли се долу, писано е пък и то във Божия Закон,

9.
ще прати ангелите святи, да те вдигнат, да не паднеш... Замлъкни ти, сатана, ти! Писано е: "да не паднеш",

а не да скочиш, писано е също, самоволно Бог да не изпитваш, лъжецо, Словото обръщаш и да погубиш се опитваш!

Тъй тръгна посред нас -- да учиш Своето творение, да чува Бащиния Глас и вкуси смърт и възкресение!

27. 04. 2014 г.
Прага