Недовършено


Колко е трудно всяко начало, колко е трудно на белия лист, да построиш за душата си тяло, когато е нейния пулс отривист!

Колко е трудно, без да споделяш, как тъй често менят си сърцето, римите нежни, които отделяш, щом узреят дълбоко в сърцето!

Първите рими за любов се родиха, от нея започна пътят мастилен и първите листи с прах се покриха, пулсът бе мощен и после безсилен!

А бяха те зов и мъничък блян, влюбен бях аз, а дните вълшебни, тя бе различна, цвят залюлян, слънчев лъч сред облаци дребни!

И колко е трудно в такова начало, да се върнеш, щом рана те чака, дали съм признал, дали е боляло, не крия, че без думи съм плакал...

03. 05. 1995 г.




Недовършено 2

Слънце, небе, тръпнеща радост, ромон, пулс, превъртяло сърце,  огън в очи, бушуваща младост, зелени треви, замечтано лице!

Звън на криле, вятър разбъркан, усмивки, усмивки, дъх на цветя, шемет и глас, тих и объркан, полет без край, в мислите -- тя!

Нощ, звезди и бездушна Луна, ъглести сенки, студена тъга, вървеж, земя и зла тишина, тежка и грозна, раздрала душа...

"95




Недовършено 3

Вглеждам се в онези редове, които питат трябва ли отново, отново в празни редове, да пиша със мастило ново?

Трябва ли пътека да се дири, с къс надежда в прозаичен свят, с много шпаги, с малко лири и в който  побеляваш млад...
"95



Недовършено 4

 Стих -- един от многото такива, четеш сега -- за другите не знаеш, за болката в душата мълчалива, за тебе аз, за мене ти мечтаеш...
"95

Недовършено 5

Шепнат листа и ги гали Луната, избледняла -- няма позлата, и нежността ръка грубовата, задушава. Да, самотата...
"95





Недовършено 6

Живях със надежда и още живея, но всичко е сякаш лъжовен мираж, виждам оазис, за глътка копнея, без вода не ще мога с този багаж!

Защо го нося, кому ще го дам, кой има представа как ми тежи, а знаеш ли ти какво крия там -- криле ранени от мечтани лъжи!

Сега вървя и се питам на глас, колко години е тази пустиня и това научих чрез пясъци аз -- че искам теб, а не милостиня....
"95




Недовършено 7


Казвам много, с малко думи думи чакащи за ласка, искам чувства, не албуми, с лице и дъх, не с маска!

И толкоз мога да напиша, но излишно е и още рано, рано е дълбоко да се диша-- гърлото боли, продрано...
"95




Недовършено 8


Безмълвието самотата увенчало, разбила дни родени за любов, не говори ли -- с  душа и тяло, не стене ли от тинестия ров?

И не зова ли осемстотин дена, задъхвайки се в тишината,  а високо над калта студена, гласове не чуха ли душата?

Ах, нощите безкрай, когато, ветрецът търсех да ме рее и рими търсех по  Луната -- в затвор за свобода се пее...
"95



Недовършено 9


Видял ли си полъх на вятър, търсещ клонче (не казвам гори) като звяр в скали да се мята и в прахта да гаснеят искри?

И безсило-мълвно-безкръвен, притихва сред сухи гранити и хуква ослепял и потъва, из полета с възли в косите...
"95





Недовършено 10

Поспри за малко и послушай, сърце бушуващо в любов, спри за много и се вслушай, дали за теб е този зов!
1995 г.