Отломки

... Човек нищожен, но не винаги такъв, пропаднал в Времето -- капан омразен, звяр, опитал своята и чужда кръв, обичащ любовта, но с поглед празен...
"94
... Лъч погали аметист студен и отрази лице във тъмнината и огъня в сърцето му стаен, разтопи със гняв стената...
"94
... Стена масивна и висока, тухли -- злоба, суета, студена, сграбчила жестоко, не един и не една мечта...
"93
... Дръзки думи тук написах, търся смелост да ти дам това, отломките, в които се описах, са ехо от потъващи платна...
... Сила в мен се е събрала, искам маски да троша и във ярост черно-бяла, сам себе си ще разруша...
"93
... Закъснявайки, не търся извинения, не идвайки, не дишам с оправдание, създавайки, не чувствам измерения, обещавайки, не задължавам с обещание...
Закъснявайки, не търся извинение, искайки, не чувствам осъждения, стенейки, не чакам съжаление, падайки, не тровя със съмнения...
"95

... Отключвайки врати, дарявам Светлина -- просто чувствай -- не мисли чрез имена..
"95
Да копнееш, да се молиш, да намериш,  да познаеш и опазиш и оцениш,  неща малки, прости и неизразими със думи,  неща,  без които всичко голямо, всяка посока, губят своя смисъл и цена...
Да запазиш, да се молиш, да пееш,  да благодариш и осъзнаеш,  чувствайки капчуците,  да стенат  и усещат във прегръдката на пролетта, гласа Му: "Аз ще напиша всичко във сърцата им"...

... Бих простил и непростимото, но съм грешен повече от допустимото, бих създал с цената си непретворимото, но във окови и човешко ми е името...
"95
... Времето без жал ме блъска с лакти здрави и животът иронично слага ми капани, но още млади са гърдите ми, корави и няма слабост във юмруците ми-длани...
"95
... Истината е като Луната, а лъжата --  като сянката й на земята...
"95
... Любовта е поезията на Бог...
"95
... Не обичам да губя, но не мразя загубата...
"95
... Никога не е късно да стане твърде късно...
"95
... Съмнението води колебание, колебанието търси оправдание, а то е чисто извинение, хранено от чуждо мнение...
"95
... Отпреди свързвал рими горещи, устремен към мечти непречистени, разбих сърце ти и тръснах на плещи, болка...  Прости ми-- не бяха неискрени...
"96
... Аз съм крадец. А Времето ме мрази -- оковите разкъсах с лекота непрежна, но то за времето ми ги запази -- спасете огъня в дланата ми скрежна...
"95

... 18 години -- как да повярвам -- толкова злато във кораб потънал и спасява се само навярно, в лодка спомен, дрипа опънал...
... 19 години -- толкова малко и Времето късче по късче мете, пожелавам си и през мъжка закалка -- Станимире, остани докрай дете...
"94
... Аз зная Го кой Е -- тя ми показа, но кога ще дойдеш, Исусе, кога... "Бдете, в молитва!" така ни е казал, братко, да счупим онези рога...
"93
... Защо ме гледаш -- в твоите очи, не мога нищо, нищо да открия, мълчат, а сякаш адът във тях бучи, но ... ангели летят, не, не мога да се скрия...
"95
... Сега на 20 съм, това, което грозно ме учудва, е, че във този свят населен със двукраки, думите се ползват неугледно -- за да се изнудва, съжаление и оправдание -- от и за души-клоаки...
"95
... Аз ще разбия с трясък хиляди врати и в коридорите стените ще процепя, ще разкъсвам и тапетите-мечти и скритото ще лъсне тъй нелепо...
"95
... Мигове и часове... И дни и месеци... Години, мисли, книги, мисли, рими и тетрадки, абстракции и устрем... Полюси... За три години, омлет от болка, ужас, скръб, мечти, нападки...
Черта и тумор, скалпел, ряз и край -- азът падна, дънерът му гние, вие, а сърце ми в Благодат сияй, играй -- Исус стените срути, римите ми мие...
Ден рожден, тъй смислен, без тъга -- без дланите студени и на Истина опрян... Исусе, любя Те, води ме чрез Духа сега, с души новородени и в Любов огрян...
"96
... Проля кръвта Си, там, на кръста, за теб, за мене, за България, за света, а във носа ти пръста, говори за неблагодария...
"96
... Човешката любов --  със криле от Божествени мечти, във окови от дяволска омраза...
"96
... Разликата между почит и ласкателство, е същата,  като между "слугувам" и услуга...
"97
... Отец е Един, а другото -- шлака, Исус е Спасител, Духът Му -- Водач, човекът е роб, сатана чака в мрака -- човече, вярвай -- не оставяй зяпач...
"97

... Сърцата са създадени да любят и вечно празни ще са, ако ти, да, ти, Него не познаеш -- суети ще те погубят -- Той е изворът на сбъднати мечти...
"97