Демоните -- първи стъпки

1998 година през лятото, една вечер в горната махала на селото,

(става дума за село Юлиево, област Стара загора)

имахме импровизирано молитвено събрание, в което участвахме общо трима човека -- аз, сестрата на един брат,

 който в момента отбиваше военната си служба и още едно момче от ония, които бяха повярвали

след прожекциите на "Филма Исус", та момичето беше кръстено в Святия Дух, а момчето -- не.

И на връщане за долната махала, където живея аз, той дойде да ме изпрати до центъра на селото.

Караме си велосипедите и си говорим за вярата, за властта на Исус над сатана,

 за отказване на цигари и други такива "бойни" теми и като стигнахме центъра пред кметството,

подпряхме велосипедите си на един стълб за улично осветление и както му разправям,

че ние като вярващи в Исус имаме власт над демоните, момчето ме погледна и каза:

"Станимире, дръпни се малко по-далеч от мен, защото сме приятели и не искам да те ударя!"

Аз се озадачих и го питам защо ще ме удря, на което той отговори, че той не иска, но чува в себе си глас,

който му казва да ме удари в лицето, за да спра да говоря за Исус.

Тогава вече разбрах, че става дума за демон и дръзнах да пробвам и аз както бях чел по книгите

и му казвам:"Кой си ти, бе?"

И се започна...

Насред центъра на селото, беше към 12 през нощта, стоим един срещу друг и той ми свети в очите със фенерчето,

 което носеше със себе си и се приближава към мен и инстинктивно разбрах, че няма да мине без ръкопашен бой.

Стойката на тялото му се промени, гласът му беше същият, но думите бяха по-силни и строги и ако трябва да бъда честен,

присъствието на този демон в човека беше смразяващо, направо изтръпнах от страх.

И се чудя какво да правя, взех да се моля на езици да ми даде Бог мъдрост и сила, а той вече ме бомбардираше със заплахи и обиди.

"Ти си нищожество, ще те убия, нямаш сила срещу мен, грешен си, ако искам ще вляза и в теб сега!"

И момчето постоянно плюеше на земята, аз естествено осъзнавах добре абсурдността на това, което се случваше,

но тъй или иначе трябваше да реагирам някак си.

И му казвам:"Не съм нищожество, но Исус ме е изкупил с кръвта Си, може  да не съм абсолютно праведен, но Той ме е очистил!"

А той:" Ти си глупак и те е страх, нямаш власт над мен!"

И аз му отговярям:" Може и да съм, но Кой стои зад мен, а?"

И като казах така, той вдигна ръце и закри очите си изкрещя уплашено, аз се насърчих и контраатакувах:

" Хайде де, кажи, кой стои зад мен?"

Той пак подобна реакция направи. Тогава разбрах, че именно  Исус Е Този ,Който ми дава властта

и от Който демоните се боят.

И му заповядах направо (както бях чел по книгите и в Евангелието)

"В Името на Исус, спри на място!"

Той спря.

"Свали фенерчето!"

И го свали.

Сега виждах ясно човека, като не ми светеше в очите.

И му казвам:"Кой е нищожество, а? Ако съм, защо ми се подчиняваш?" Я виж Кой стои зад мен!"

Той пак си крие очите и пищи.

Аз реших да ида още по-нататък:"Кого виждаш? Кажи! Заповядвам ти в Името на Исус!"

Той:"Не, не , не мога да кажа това Име!"

Аз:" Заповядвам ти в Името на Исус от Назарет, кажи го!"

Той :"Нееееееееее..."

Аз:"Кажи го!"

Той съскайки:"И-И-И-ИС, ИСС, ИС-СУС!"

Направо тържествувах от радост, разбрах че имам власт над него и че Бог наистина ме зачита за един от Своите синове,

защото едно е да го пише в Библията и да го вярваш, но друго е да го разбереш на практика и тогава разбрах, защо

учениците на Исус са се радвали че демоните са им се покорявали.

" И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.

   А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица.

  Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии,

и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.

   Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват;

а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.

   В същия час Исус се зарадва чрез Светия Дух, и каза:

 Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за дето си утаил това от мъдрите и разумните,

а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

   Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът;

и никой не знае Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.

Евангелие от Лука, десета глава, от 17 до 22 стих.

Защото имената им са били записани на небесата:)

Усещах Божиято присъствие като невидима стена зад себе си и накъдето се обръщах,

 то се обръщаше с мен и се усещах като залепен пред тази стена.

Тогава дойде друг демон и се представи като началника на селото и ме ругаеше с омраза,

че съм му пречел да си осъществява плановете за младежите, че заради мен и моя Исус,

те спирали да ходят по баровете и да се напиват, искали да четат Библията и да се научат да вярват

и той ми забрани да ходя в горната махала, защото селото било поверено на него.

Аз му казах, че това село е мое и че няма да спра да говоря за Божия Син!

Той ме изруга и си тръгна.

Тогава първия демон започна да увърта и ми направи изпит за нещата в които вярвам и то сложен изпит,

като някой който знае много добре Новия завет.

 След като му отговорих според както Бог ми даваше убеждения и според това което бях чел в Новия завет и той не успя да ме разколебае

относно праведност и други неща, той каза че няма да излезе,  имал право да стои, защото момчето съгрешава.

Принудих го да каже в какво е съгрешил и изброи 4 неща, които запомних, за да му кажа после да се покае.

Демона каза, че нямам сила да го изгоня и аз в себе си усещах, че  е така, тогава започнах да се моля на Бог

и изведнъж започна за слиза като на вълни от небето присъствието на Божията Любов много наситено

и аз коленичих и плачейки Му отдавах слава за Любовта му.

Момчето също коленичи и плачеше и след малко дойде в съзнание и ме попита какво става, кой е плюл по земята.

Разказах му набързо и му казах за четирите неща да се покае, той се покая и се молихме Бог да го изпълни със Святия Дух.

Това е накратко случката, може би от половин до един час да е продължило всичко.

Отдавам славата само на Бога, защото Негово е и Царството и силата и Славата вовеки. Амин!

10. 03. 2009 г.
Прага